През 2000 година Европейският съюз прие Директивата за излезлите от употреба моторни превозни средства (2000/53/ЕС). С нея за първи път се въвеждат изисквания към производството на автомобили и към оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, които се образуват след изчерпването на жизнения им цикъл. Директивата въвежда изключително високи цели (в тегловни проценти) за повторно използване на годните за това части и компоненти и за рециклирането или оползотворяването на отпадъците, които следва да бъдат постигнати от производителите или вносителите на автомобили в държавите-членки на Европейския съюз (спазване на принципа “замърсителят плаща”). Освен това, с нея се създава възможност на т.нар. „задължени лица“ да изпълняват своите цели и чрез колективни системи по оползотворяване.
Директивата бе въведена в българското законодателство с Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства (МПС), приета в края на 2004 г. и влязла в сила от 01.01.2005 година. От 25.01.2013 г. тази наредба е отменена от влязлата в сила „Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства“, приета с ПМС №11/15.01.2013г. Наредбата определя задължения за вносителите на автомобили в България във връзка с предоставянето на информация относно внасяните от тях автомобили, както и такива, свързани със събирането на образуваните вече отпадъци от МПС и тяхното последващо повторно използване, рециклиране и оползотворяване.
Следвайки европейската практика, със Закона за управление на отпадъците и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства се въвежда и възможността за създаването на колективни системи – организации по оползотворяване на излезли от употреба МПС.